— Няма да те пусна — отговорил му змеят.

— Или ме убий, или ме изяж, или ме пусии!

— Нито ще те убия, нито ще те изям, нито ще те пусна — рекъл змеят.

— Тогава ме пусни само да кажа две думи на братята си и пак ще се върна — помолил се Светлоликия.

— Добре — съгласил се змеят, — само не мисли, че можеш да ми избягаш. Аз зная кои сте и къде живеете. Ако намислиш да избягаш, иде дойда у вас, иде те накарам сам да опечеш родната си майка и да ми я поднесеш, после баща си, а накрая ще изям и тебе!

Изтичал Светлоликия, настигнал братята си, дал им ключовете и им казал:

— Идете, братя, в замъка на змея, където прекарахме първата нощ, отключете седемнадесет стаи и в осемнадесетата ще намерите осемнадесет невиждани под слънцето красавици. Изберете си по една, а най-малката оставете на мене. Във втория замък отворете пак седемнадесет стаи и в осемнадесетата ще намерите осемнадесет бисера. Вземете си по един бисер, само моя дял оставете. Аз ще се върна пак при железния змей: или той ще ме изяде, или не зная вече какво ще стане с мене.

Върнал се Светлоликия, седнал пак до змея и му казал:

— Решавай вече — или ме убивай, или ме изяждай, или ме пускай!

— Нито ще те убия, нито ще те изям, нито ще те пусна! — повторил змеят.

— Кажи тогава, какво искаш?

— Ето какво — казал змеят. — Отвъд морето живее невиждана под слънцето красавица. Ако ми я доведеш, ще те пусна!

— Но как ще премина морето? — попитал Светлоликия.

— Вземи тази юзда — рекъл железният змей. — Като дойдеш до морето, хвърли я във водата. От морето ще излезе кон и сам ще си сложи юздата. Заповядай му каквото искаш, всичко ще изпълни. Няма да се отдели от тебе. Знай, че нито птица, нито звяр ще се осмелят да не изпълнят моята роля. Където му кажеш, там ще те заведе!

Отишъл Светлоликия и пуснал юздата в морето. Морският кон излязъл. Заюздил го Светлоликия и го възседнал. Разделило се морето на две и той тръгнал с коня по средата.