Спуснал се четириглавият змей към Светлоликия. А Светлоликия грабнал меча и с един замах отсякъл трите глави на змея, само четвъртата останала.

— Не ме отсичай, инак няма да намериш това, за което си дошъл — продумала четвъртата глава.

— Говори! — заповядал Светлоликия. Вземи тези ключове, отвори седемнадесет стаи поред, в осемнадесетата ще намериш осемнадесет бисера — казала главата.

Взел Светлоликия ключовете от змея, отсякъл и четвъртата му глава и влязъл в замъка. Отключил седемнадесет врати и в осемнадесетата стая наистина намерил осемнадесет бисера. Заключил той пак вратата и излязъл на двора.

А братята му отново не разбрали нищо.

На третата сутрин братята станали и тръгнали на път. Стигнали пак до един замък. Влезли вътре и видели, че и тук, както и в другите замъци, трапезата е сложена и всичко е приготвено за угощение. И тук змеят бил на лов.

Влезли пак по-големите братя, а най-малкия оставили на двора. Върнал се в полунощ змеят и викнал:

— Ей, Светлолики, малко ли змейове погуби, че си дошъл и тук?

Мечът на Светлоликия пак увиснал във въздуха с острието нагоре, с дръжката надолу.

— Много си далеч, за да приказвам с тебе! Ела по-близо, тогава ще ти отговоря! — казал Светлоликия.

Спуснал се змеят към него. Светлоликия поискал да грабне меча, но не можал да го стигне — мечът бил много високо. Протягал се той, протягал, но не успял да го стигне.

Змеят казал:

— Не можеш ме съсече с този меч, затова и не го стигаш! Не ще ме надвиеш, защото съм железен.

И наистина змеят бил целият от желязо — какво можеш да му направиш с меч?

Излезли на сутринта братята и що да видят — на двора седи огромен железен змей, а Светлоликия пред него като дете.

Изплашили се те, хукнали кой накъдето свари — забравили си шапките, захвърлили коланите.

— Пусни ме! — рекъл Светлоликия на железния змей.