Щом казал това, мечът на Светлоликия излетял от ножницата и повиснал във въздуха.

— Много си далеч, за да приказвам с тебе. Ела по-близо, тогава ще ти отговоря — казал Светлоликия.

Приближил се змеят до Светлоликия, а той грабнал меча и с един замах му отсякъл и двете глави, само третата останала.

— Не ме отсичай, защото няма да намериш това, за което си тръгнал — продумала третата глава.

— Говори! — заповядал Светлоликия.

Змеят рекъл:

— Вземи тези ключове, отвори седемнадесет стаи поред, а в осемнадесетата ще намериш осемнадесет невиждани под слънцето красавици.

— Дай ключовете! — заповядал Светлоликия.

Взел той ключовете, отсякъл и третата глава на змея и влязъл в замъка.

Отключил седемнадесет стаи поред и наистина в осемнадесетата намерил осемнадесет красавици. Погледнал ги момъкът, заключил пак вратата и се върнал на двора.

А братята му пирували, що пирували, легнали да спят и на сутринта отново се приготвили за път. Светлоликия не им казал, че е намерил осемнадесетте невиждани под слънцето красавици.

Тръгнали всички на път. Вървели, що вървели — стигнали пак до един замък.

И тук била сложена трапеза: хляб, вино, всичко в изобилие — само сядай и пирувай. А змея го нямало в къщи — бил на лов.

Влезли по-големите братя и почнали да се гощават, а на най-малкия пак изнесли на двора ядене.

Върнал се в полунощ четириглавият змей, видял Светлоликия с конете в двора си и като креснал:

— Кой си ти? Тук мравка не смее да пълзи по земята и птица да лети по небето, всички се страхуват от мене, а ти си дошъл в моя двор, и отгоре на това с коне!

Светлоликия казал:

— Много си далеч, за да приказвам с тебе. Ела по-близо, тогава ще ти отговоря!

А мечът му пак повиснал във въздуха.