— Аз ще отворя война на този цар!

— Как ще направиш това, глупако, когато аз с цялата си войска не се решавам да изляза срещу него? — казал му царят.

— Дайте ми само дванайсет руски воини и дванайсет палатки, останалото аз сам ще направя — рекъл Светлоликия.

Дал му царят дванайсет руски воини и дванайсет палатки и го изпратил.

Тръгнал момъкът с войниците срещу съседния цар. Царят живеел горе в планината, а долу имало клисура. Разпънали те палатките в тази клисура, а Светлоликия се изкачил при царя и му казал:

— Хайде да воюваме, но още сега, в тази минута!

— Не, не сме готови — отвърнал царят.

— Щом не сте готови — казал Светлоликия, — дайте ми тогава писмо, че не можете да воювате с нас.

Дал му царят такова писмо и му рекъл:

— Иди и разпусни войската си, а после остани да ми погостуваш!

Отишъл Светлоликия, разпуснал войската си и се върнал при царя. Сложили му да вечеря, но му поднесли все солени яденета, за да стане през нощта да търси вода. Пред вратата на двореца стояли две огнедишащи чудовища и царят си мислел, че когато през нощта Светлоликия излезе, те ще го погубят и той няма да занесе писмото на своя цар.

Излязъл през нощта Светлоликия за вода. Чудовищата се нахвърлили срещу него, ала той не се уплашил. Свалил ботушите от краката си, напъхал ги в устата на чудовищата и така ги задушил.

Видял царят, че момъкът се върнал в двореца жив и здрав, й просто не можел да си намери място от яд.

А Светлоликия си легнал и заспал. На сутринта той не станал от леглото си, а сърдито се развикал:

— Така ли приемате вие гостите си? Оставихте ме да пренощувам, а ми откраднахте ботушите! Как да си отида бос?

Занесъл му царят нови ботуши, но момъкът не ги приел.

— Те не са моите! Моите ботуши са на вашите крака!

Нямало какво да прави царят, дал му своите ботуши. Обул Светлоликия новите царски ботуши и се подсмивал — неговите ботуши били вехти и смачкани.