Така заживели двамата: замине ли змеят, идва Светлоликия и прекарва целия ден с красавицата. Надвечер, щом наближи време да се завърне змеят, момъкът излизал и се скривал.

Веднъж змеят казал на красавицата:

— Струва ми се, че тук някъде наблизо е Светлоликия.

— Къде може да бъде? — попитала красавицата. — Сам видя, че той шибна коня си и замина.

— Така е наистина — съгласил се змеят.

На другия ден той отишъл на лов, а Светлоликия пуснал след него стрела и го улучил в рамото. Върнал се змеят ядосан и казал:

— Не, някъде наблизо се крие Светлоликия!

— Нали видя, че той шибна коня и замина! — отвърнала красавицата.

— Така е наистина — съгласил се пак змеят.

Веднъж красавицата попитала змея:

— Кажи ми, къде е душата ти? Нали оставам все сама, искам да я погаля.

— В гредата — отвърнал змеят, но не й казал истината. Украсила тя гредата и дочакала змея.

— Какво е това? — попитал я той.

— Нали ти ми каза, че твоята душа е в нея — радвам й се.

— Ех, ти, глупавичката ми! — засмял се змеят. — Знаеш ли къде е моята душа? Отвъд морето живее огнен змей. В главата му има една кутийка, а в нея — две малки птиченца, те са душата ми. Ако ги погуби някой, ще умра и аз. Инак никога няма да умра.

Отишъл змеят на лов. Дошъл Светлоликия и красавицата му казала:

— Отвъд морето живее огнен змей. В главата му има една кутийка, а в нея — две малки птиченца. Не ги ли убиеш, никога няма да погубиш железния змей.

Заминал Светлоликия отвъд морето, а пътят му минавал през онова царство, откъдето отвлякъл красавицата. А там съседният цар денем и нощем пишел писма до царя, баща на красавицата. Ругаел го и му се подигравал:

— Какъв цар си ти, щом позволи на някакъв скитник да отвлече твоята красавица дъщеря!

Главил се Светлоликия свинар при царя баща. Научил се за тези писма, отишъл при царя и му казал: